„Капките не ми помагат. Не виждам по-хубаво, защо да ги слагам?“. „Какъв е смисълът от тези инжекции, зрението ми не се подобрява?“. Винаги ли лекарят може да помогне на пациент, който е загубил зрението си? Темата е тежка и болезнена. Особено за пациенти, които се надяват, че точно в техния случай медицината не е безсилна. Но смятаме, че не бива да бъде избягвана, колкото и трудна да е.
Причини за слепота
По данни на Световната здравна организация в целия свят има 39 милиона слепи. 82% от тях са на възраст над 50 години. Ако не се вземат мерки, към 2020 г. числото на слепите в света ще се удвои и ще достигне до 75 милиона души. ¾ от случаите на слепота са лечими или предотвратими! Най-честата причина за слепота е катарактата – т.нар. старческо перде – при около половината от случаите. За щастие, тази слепота е предотвратима – след кратка хирургична процедура зрението може да се възстанови напълно.
Втората причина за слепота в света е глаукомата. Слепотата при нея е необратима и зрението не може да се възстанови. Други чести причини са макулната дегенерация, свързана с възрастта, атрофията на зрителния нерв, диабетната ретинопатия, отлепването на ретината, травми в очите.
Наистина ли не може да ми се помогне?
Ако няколко специалисти по очни болести са ви казали, че шансовете да възстановите зрението си са нулеви, колкото и да ви е тежко, трябва да го приемете. Такива новини се съобщават трудно – трудно е за лекаря, който се чувства безсилен и преживява това като професионален неуспех, още по-трудно е за пациента и неговите близки. Всеки е в правото си да търси нови решения, второ и трето мнение, но ако ситуацията е необратима, по-добре да се съсредоточите да запазите зрението, което още имате, вместо да се стремите да върнете изгубеното. В стремежа си да намерят лечение, което медицината още не е открила, много пациенти започват да прилагат самолечение, за което са чули от близки и познати, или съвети от знахари и баячи. И вместо да си помогнат, си вредят и ускоряват настъпването на слепотата.
Дали това, което ми казват, е вярно?
Диагноза се поставя само след обстоен преглед, включващ изследвания с модерна и съвременна апаратура. Съвременната техника дава възможност за ранна диагностика на зрението години преди да са настъпили видими промени. Това е шанс да разберете за проблема и да го решите, още преди да възникне. Възможно е никога да не достигнете до пълна слепота, ако след 40-тата си година посещавате офталмолог поне веднъж годишно, особено ако имате слепи хора в рода си. За предпочитане е да минавате обстоен преглед в специализирана очна клиника, която разполага с пълен спектър апаратура за различни изследвания, задължително с измерване на вътреочното налягане.
Защо трябва да си слагам капки? Нали не виждам по-добре след тях?
Един от най-трудните моменти в практиката на офталмолога е да убеди своя пациент, че от терапията има полза, макар че зрението му няма да се върне. В случаите на глаукома, когато се прилагат очни капки, те трябва да се поставят по точна схема, постоянно и доживот. Докато офталмологът не прецени, че има и други възможности, капките са единствената спирачка пред загубата на зрението занапред. Ако пациентът ги спре, защото смята, че „не му помагат“, рискува да ускори настъпването на слепотата. И обратно – медикаментите стопират ослепяването и при правилно и точно спазване на указанията на офталмолога, слепотата може да не настъпи никога.
Трябва ли да продължа с вътреочните инжекции?
Целта на вътреочното прилагане на анти-VEGF медикамент, известно още като вътреочна инжекция, е да се намали загубата на зрение при различни видове заболявания, най-вече при макулна дегенерация и диабетна ретинопатия. При някои пациенти се постига подобряване на зрението, при други не може да се възстанови това, което вече е загубено, но се запазва наблюдаваното в момента състояние. Тези инжекции също отлагат момента на пълното ослепяване и запазват възможността пациентът да съхрани зрението си, за да се обслужва сам.
Как да се грижим за ослепелите си близки?
За да могат пациентите с ограничено зрение да се грижат добре за себе си, те могат да имат достъп до различни технологични пособия – специални приложения, книги на Брайловата азбука, различни устройства, създадени за помощ на хората с ослабено зрение. Внезапната слепота винаги е тежка психическа травма. Ослепелите хора нерядко изпадат в депресия. Затова в лечебния процес трябва да участва не само офталмолог, а и психиатър или психолог.
Възможно ли е да избегнем слепотата?
Категорично да! От 80 до 90% от случаите на слепота могат да бъдат предотвратени, ако се съчетаят здравната просвета на пациента и достъпът до качествена медицинска помощ.
Слепотата заради травми може да бъде избегната с инструкции за охрана на труда и защитни средства. Балансираната диета помага да се набавят достатъчно хранителни вещества, които хранят и очите. Ранната диагностика на катаракта позволява пълно възстановяване на зрението, а на глаукомата – ослепяването да бъде предотвратено.
Контролът на кръвната захар и телесната маса, физическите упражнения, отказът от тютюнопушене, балансираното хранене – тези мерки помагат да се избегне загубата на зрение от диабетна ретинопатия.
Ако са ви открили заболяване, което може да доведе до слепота, е необходимо да посещавате своя офталмолог и редовно да се информирате за новите възможности на медицината. Така ще стопирате болестта много преди зрението да започне да отслабва. А ако установите сами, че зрението ви е намалено, не отлагайте записване на час при очен лекар. Не чакайте да ви мине!
