Афакия - причини и начини за корекция


Афакия означава липса на лещата на окото (phacos – леща, а – липса). Фактически и в медицинската литература афакия се нарича липсата на леща в зеничния план (изместването от нейното обичайно място в зрителната ос, което нарушава оптичната система на окото). Причините могат да бъдат вродена аномалия, хирургично отстраняване (например при операция на катаракта), травма, изместването на лещата в задния сегмент на окото (стъкловидното тяло) причинява оптична афакия.

Човешката леща е важна част от оптиката на окото, тя произхожда от кожната ектодерма. Представлява напълно прозрачна, двойно изпъкнала структура и e разположена зад ириса и пред стъкловидното тяло. В нея липсват кръвоносни съ­до­ве и нерви.

Лещата на зрелия организъм е с предно-заден размер около 5 mm, 9-10 mm в областта на екватора, двойно изпъкнала с радиус на задната повърхност около 6 mm, а на предната – от около 10 mm. Екваторът е мястото, където се срещат предната и задната повърхност. В областта на екватора се залавят Циновите връзки, които прикрепват лещата към цилиарните израстъци, благодарение на тях лещата стои стабилно на мястото си и чрез тях се осъществява механизмът на акомодация (настройване на окото за виждане наблизо). Разкъсването на Циновите връзки (частично или изцяло) е причина за изместване на лещата от нейното място.

Лещата е част от диоптричния апарат на окото. В спокойно състояние, тя пропуска и пречупва светлинните лъчи със сила около 16Д от общо 60Д пречупваща сила на диоптричния апарат на окото. Лещата има способността да увеличава пречупвателната си способност и участва в акта на акомодация.

При отсъствието на лещата от диоптричния апарат, окото става далекогледо, силно се намалява зрителната острота и способността за акомодация се губи.

Причини за афакия:

  • Вродена липса на леща (много рядко състояние).
  • Травматична екструзия на лещата от окото след травма.
  • Оптична афакия – дислокация на лещата в стъкловидното тяло (след травма или спонтанно).
  • Хирургична афакия – най-често след хирургия на катаракта.
  • Вродени заболявания, свързани с дислокация на лещата, синдром на Марфан, синдром на Вайл-Марчезани, хомоцистинурия.

Начини за корекция на афакията:

  • Корекция с очила: с диоптрична сила от 8 до 15Д. Днес тази корекция рядко се използва поради следните несъвършенства: увеличение на образите (с около 30%), стеснено зрително поле, високи сферични и хроматични аберации, неприемливи оптични феномени (Jack in the box феномен), козметично неприемливо.
  • Корекция с контактни лещи – предоставя възможност за корек­ция с големина на образа много по-близка до този преди афакията. Няма недостатъците на по-тясното зрително поле и другите оптични недостатъци на корек­цията с очила. Те обаче са доста по-дебели от контактните лещи за корекция на рефракционните аномалии и възпрепятстват достъпа на кислород до роговицата. Проблем е ежедневното поставяне, поддържането на стриктна хигиена на носене на контактните лещи и рисковете, свързани с нея. Усложнения, причинени от носенето на контактни лещи, могат да бъдат: ерозии, оток, васкуларизация на роговицата, хронична ендотелна дисфункция, микробен кератит. Основният проблем, свързан с носенето на контактни лещи, е хипоксия на роговицата.
  • Корекция с вътреочни лещи. Истинската афакия в днешно време е изключително рядка, благодарение на появата на очния имплант. Рутинната имплантация на вътреочна леща за корекция на афакията при катарактна екстракция е стандарт в офталмологията.

 

Текстът е част от статия за научното списание "Мединфо" на д-р Ирина Кунева и проф. д-р Ива Петкова. Можете да го прочетете целия тук: