Текст: д-р Андрей Маринов, офталмолог в Очна болница „Зора“ в София, за сп. "Бетти"
Тихият крадец на зрение. Защо глаукомата си е спечелила това прозвище?
Как поразява очите? И обратима ли е загубата на зрение? Кои са рисковите фактори за развитието ú? Как се поставя диагнозата и какви са формите ú? Възможно ли е лечението и дава ли още шансове на пациентите съвременната лазерна терапия?
В месеца, когато отбелязваме Световния ден за борба с глаукомата (12 март), разговаряме с опитния специалист д-р Андрей Маринов, офталмолог в Очна болница „Зора“ в София.
„Прозвището „тихият крадец на зрение“ е спечелено именно защото глаукомата поразява очите бавно и неусетно“, признава д-р Андрей Маринов. Диагнозата обхваща група от очни състояния, които довеждат до загуба на ретинни ганглийни клетки – поради повишено вътреочно налягане.
„Човек може да загуби над 50% от зрението си, без да изпита дискомфорт, без да усети никакви симптоми. Точно поради тази причина тя е важно социалнозначимо заболяване и профилактиката е от първостепенно значение за ранното ú откриване“, подчертава офталмологът от Очна болница „Зора“.
Загубата на зрение е необратима
„Загубата на зрение е необратима. Често казваме, че глаукомата, каквото вземе, не връща. Борбата ни е да спрем загубата на зрението, но няма как да възстановим изгубеното. Това е основната разлика между катаракта и глаукома – двете заболявания, които са най-честата причина за слепота в света“, отбелязва очният лекар.
„При катарактата загубата на зрението е обратима, при глаукомата – не е. Развитието на заболяването протича без болка, поради което не се усеща от пациентите. Няма ранни симптоми, но с течение на годините зрението започва да намалява необратимо, напредвайки от периферията към центъра“, разкрива още д-р Маринов.
Диабетиците да внимават
Глаукомата е по-често срещана при хора с фамилна обремененост. Пациенти със системни заболявания – като диабет, анемия или атеросклеротични изменения, също са с повишен риск от развитието ú. „Най-често срещаният тип глаукома, познат като хронична откритоъгълна глаукома, се дължи на затруднено оттичане на вътреочната течност през дренажната система на окото.
То увеличава очното налягане до стойности, увреждащи зрителния нерв. При ранно приложена терапия зрението може да се съхрани и пациентът да бъде предпазен от слепота. Периодичните прегледи при очен лекар са най-добрият начин за ранно откриване на глаукомата“, напомня офталмологът.
Жените са в по-сериозен риск
Високото налягане обаче не означава непременно, че човек има глаукома. „Очният лекар трябва да направи редица изследвания, за да установи наличието или риска от развитието на такава. При около 15% от пациентите с глаукома вътреочното налягане е със средностатистически нормални стойности, поради което то невинаги е критерий за наличието или отсъствието на заболяването“, изтъква д-р Маринов.
Най-сериозният рисков фактор, освен фамилната обремененост, е възрастта. „При хората над 60-65 години възможността да се развие глаукома е по-голям, като жените са по-засегнати. Препоръчва се редовно измерване на вътреочното налягане всяка година след навършване на 40-годишна възраст, а при фамилна обремененост – и провеждане на допълнителни специализирани изследвания“, уточнява очният лекар.
Как се поставя диагнозата?
Диагнозата се поставя след извършване на различни видове изследвания. „Имали сме случаи на пациенти, които пристигат в болницата с диагностицирана глаукома и предписано лечение, само защото някъде са измерили вътреочното им налягане и то е било повишено.
Това е погрешно и съветвам пациентите да провеждат изследвания в специализирани лечебни заведения, защото само по себе си повишеното вътреочно налягане не е достатъчно, за да се диагностицира глаукома. Трябва да бъдат извършени и други тестове“, категоричен е д-р Маринов. И ги изрежда:
„Други задължителни тестове са периметрията – изследване на зрителното поле, и пахиметрията – измерване на дебелината на роговицата с помощта на ултразвукови вълни. За точна диагностика се използват също оптичната кохерентна томография или т.нар. очен скенер, както и други изследвания, определящи състоянието на ретината“, допълва специалистът от „Зора“.
При глаукомен пристъп – веднага на лекар
„Когато очното налягане се повиши рязко, говорим за наличието на закритоъгълна глаукома или т.нар. глаукомен пристъп. В тези случаи ирисовият корен блокира оттичането на вътреочната течност. Пациентите усещат болка, замъглено зрение, цветни кръгове около светлинен източник, понякога – гадене и повръщане. При наличието на тези симптоми трябва веднага да се потърси помощта на очен лекар“, предупреждава д-р Маринов.
И не крие, че ако очното налягане не се понижи веднага, за няколко дни може да настъпи необратима слепота. „Закритоъгълната глаукома е по-рядко срещана, по-засегнати са жените. Тя може да се развие след 45-годишна възраст и обхваща и двете очи, но последователно“, обяснява още офталмологът.
Лечението започва с капки
Може ли да бъде „победена“ болестта? „Глаукомата е заболяване, което изисква много добро взаимодействие между пациент и лекар, защото тя не се лекува – тя се контролира. Глаукомните пациенти се диспансеризират и имат право на редовни безплатни прегледи при офталмолога, при когото са диспансеризирани“, обяснява специалистът от „Зора“.
„Лечението започва с медикаменти – очни капки, които трябва да се поставят в точно определени часове. Те понижават вътреочното налягане и по този начин предпазват от последваща загуба на зрение. Това е дълъг процес, тъй като лечението продължава през целия живот – както казахме, няма как зрението да се върне, целта му е да предотврати по-нататъшна загуба и ослепяване. Затова пациентът трябва да е дисциплиниран и точно да се придържа към лечението“, подчертава офталмологът.
Лазертерапията като алтернатива
„Лазертерапията, антиглаукомните операции, както и поставяне на специални импланти в очите, които контролират налягането, са последващ етап, когато капките не могат да осигурят оптимално вътреочно налягане. Лазерната терапия може да се използва и като първична процедура при пациенти с противопоказания за използване на капки или при такива, които нямат възможност да ги поставят.
Целта на процедурата е повишаване оттичането на вътреочната течност, а оттам – и понижаване на вътреочното налягане. След нея на пациента трябва да бъдат изписани противовъзпалителни капки за няколко дни, наред с тези за понижаване на вътреочното налягане“, разкрива д-р Андрей Маринов от столичната Очна болница „Зора“.
