Причина №1 за обратима и предотвратима слепота. Това е най-кратката дефиниция на диагнозата „катаракта“. Можем ли да забавим стареенето на вътреочната леща? И обратното – кои рискови фактори го ускоряват? Защо не бива да се боим от операцията? И какви са възможностите на съвременната офталмология за безкръвно, безболезнено и ефективно лечение на „перде“? През октомври, когато отбелязваме Световния ден на зрението (10 октомври), разговаряме с младата лекарка д-р Десислава Иванова, която е част от екипа на Специализирана очна болница „Зора“ в София.
„Катарактата или „вътрешното перде“ представлява помътняване на очната леща, която нормално е прозрачна. Това възпрепятства преминаването на светлината през нея към задната част на окото, което води до понижено, замъглено зрение“, обяснява д-р Десислава Иванова. Младата лекарка уточнява, че развитието на катаракта е част от естественото стареене на лещата, затова и след определена възраст засяга в известна степен всеки човек. „При значително помътняване на лещата светлината трудно достига до ретината и зрението е силно понижено – именно заради това катарактата е причина №1 за обратима и предотвратима слепота“, отбелязва лекарката от болница „Зора“.
Възрастта след 60 години е критична
Възрастта категорично е най-големият рисков фактор. „Най-често се засягат хората над 60 години, като част от естественото стареене – тогава говорим за старческа катаракта. Можем обаче да я установим и сред младите пациенти – като вродено заболяване – и да бъде засегната всяка възраст от раждането“, не пропуска да отбележи д-р Иванова. И допълва, че някои системни заболявания също носят риск – например захарен диабет, миотонична дистрофия, неврофиброматоза. Същото важи и за някои очни болести – като увеити, високо късогледство, пигментен ретинит. „Лечението на хронични системни заболявания с кортикостероиди, тютюнопушенето, травмите, UV и йонизиращите лъчения също могат да бъдат обособени като рискови фактори. Превенцията е възможна по отношение на факторите на средата, медикаментозното лечение или на тютюнопушенето, но процесът на естествено стареене не може да бъде спрян“, признава младата лекарка.
Промяна в диоптрите я „издава“
Какви са симптомите? „Обикновено пациентите се оплакват, че виждат като през мъгла, замъглено в различна степен, може да имат проблеми с възприемането на цветовете или да виждат двойно. Нерядко забелязват, че имат промяна в диоптрите – свалят очилата, когато четат, ако са били късогледи или – ако са носили очила за четене, забелязват, че могат да се справят и без тях“, изрежда ги д-р Иванова.
Не отлагайте операцията
„Хирургичната намеса е единственият ефективен начин за лечение на катаракта. Няма капки или хранителни добавки, които да спрат процеса на помътняване на лещата“, напомня лекарката от болница „Зора“. „Някои пациенти изпитват разбираемо притеснение и страх и отлагат операцията, докато се почувстват готови или докато съвсем зрението не намалее. Но в тези случаи процесът напредва, лещата става по-плътна, отстраняването й е по-трудно и съответно възстановяването след операцията е по-бавно“, предупреждава д-р Иванова.
Безкръвно, безшевно и безболезнено
Перспективата „хирургическа намеса“ обаче не бива да плаши. „Днес операциите за катаракта протичат като амбулаторна процедура в рамките на ден, без болка, без обща упойка, безкръвно и безшевно, тъй като се правят малки разрези, които зарастват сами, и се използват фини инструменти. Хирургът премахва помътнялата леща, като я раздробява с помощта на ултразвукови вълни, след което я изсмуква. През вече направения малък разрез се имплантира вътреочната леща“, подробно обяснява младата лекарка. Разбира се, има и по-сложни случаи. „При по-твърди „пердета“ е нужно използването на повече ултразвук, което води до увреждане на роговицата и по-бавно възстановяване. Ако лещата е твърде плътна, може да се наложи операция и по по-стар метод, при който се правят шевове на роговицата“, уточнява лекарката от болница „Зора“.
Изборът на точната леща е ключов
Д-р Иванова подчертава, че прегледът преди операцията е от изключително значение – тогава се правят специфични изследвания, за да се определи най-подходящата за всеки пациент леща. „Основно можем да ги разделим на монофокални и мултифокални. Първите са най-често използваните и осигуряват добро зрение на една дистанция – пациентите виждат добре надалеч и носят очила при четене или – ако са късогледи, продължават да носят очила за надалеч (като можем да изберем колко диоптъра да бъдат), а наблизо четат без. При мултифокалните лещи пък се постига добро зрение както за близко, така и за далечно разстояние, тъй като оптиката им е така изработена, че да разделят светлината на повече от един фокус при различна осветеност на околната среда“, ра-
зяснява спецификите лекарката. Като не пропуска и т.нар. торични лещи, които офталмолозите имплантират при пациенти с астигматизъм, за да го коригират. „Индивидуалният подход в лечението на катаракта днес позволява връщане към нормалното ежедневие, работа и хобита на пациентите и несъмнено води до повишаване на качеството на живота“, коментира още д-р Иванова.
Лазер помага при „вторична катаракта“
Какво се крие зад т.нар. вторична катаракта? „Днес в лечението на „перде“ се изполва оперативна техника, при която се премахва помътнялата вътреочна леща, като се оставя единствено задната й капсула, в която се поставя изкуствената. В тази капсула остават клетки, които могат да продължат да произвеждат лещени влакна и да оформят т. нар. вторична катаракта, която също води до замъглено зрение“, разкрива д-р Десислава Иванова. „Това явление се наблюдава при около 30-40% от пациентите, претърпели операция за катаракта, и може да се случи по всяко време след операцията. Важно е да отбележим, че материалите, от които са изработени съвременните вътреочни лещи, намаляват значително честотата на вторична катаракта“, уточнява лекарката от болница „Зора“. И успокоява – лечението не е хирургично. „Използва се специален лазер и процедурата е кратка и безболезнена – пациентът може веднага да продължи обичайния си начин на живот“, споделя опита си д-р Иванова.
