Очният меланом съставлява <5% от всички меланоми и може да бъде разделен на вътреочен, наричан също и увеален; конюнктивален; клепачен и орбитален меланом. Увеалният меланом – УМ, е най-често срещаната форма (83%) на очен меланом и най-честият вътреочен тумор при възрастни. УМ е вид рак, който се развива в пигментните клетки на окото, наречени меланоцити.
Като синоними на заболяването „увеален меланом“ може да срещнете следните термини:
1. Вътреочен меланом;
2. Очен меланом;
3. Меланом на хориоидеята;
4. Меланом на ириса;
5. Меланом на цилиарното тяло. Последните три насочват за точната локализация на тумора в структурите на окото.
УМ е рядко заболяване. Честотата му в Европа е от 1.3 до 8.6 случая на 1 милион души/годишно. Честотата му намалява от Север на Юг. Няма доказана причина за заболяването, но има установени рискови фактори за появата му. Някои фактори, които могат да увеличат риска от развитие на очен меланом, включват:
• Светла кожа и светли очи;
• Възраст 50-70 г., като рискът нараства с възрастта;
• Невус (бенка) на ириса и хороидеята;
• Генетични мутации BAP1, MLH1, PALB2, EIF1AX, GNA11 и GNAQ[3];
• Кръвен роднина с кожен меланом;
• Кръвен роднина с очен меланом;
• Излагане на ултравиолетова светлина (UV) – мненията относно ролята при УМ са противоречиви;.
Бенките, известни също като невуси, са често срещани кожни образувания, които могат да се появят и в очите. Бенките в очите (вътреочни невуси) са подобни на бенките по кожата по своята същност, тъй като и двете се формират от меланоцити – клетки, които произвеждат пигмента меланин. И двете могат да се трансформират в меланом, въпреки че това е рядко. Рискът от злокачествена трансформация на очните невуси е нисък, но все пак съществува.
• Хората с множество бенки по тялото или с големи, неправилни по форма бенки, могат да имат малко по-висок риск от развитие на меланом, включително очен меланом. Затова е важно да направят профилактичен преглед при очен лекар с разширяване на зеницата.
Книга за пациенти с увеален меланом.