Късогледство, далекогледство, астигматизъм

Късогледството е състояние на окото, при което фокусът на наблюдавания предмет е пред ретината, което се проявява с неясно виждане. Причината за това състояние е или относително по-дълга предно-задна ос на окото, или по-силно пречупваща оптична система (леща и роговица).

Късогледството започва обикновено в ранните детски години, като се увеличава до 18-21-годишна възраст. При високостепенните късогледства нарастването на диоптрите може да продължи през целия живот. Този тип пациенти подлежат на периодични прегледи поради повишен риск от отлепване на ретината.

Далекогледството е състояние, при което фокусът на наблюдавания предмет попада зад ретината. Дължи се на относително по-къса предно-задна ос или на по-слаба пречупвателна сила на оптичната система на окото. В зависимост от степента на далекогледството и възрастта на човека далекогледите хора могат да виждат добре и надалеч, и наблизо, поради способността на собствената им леща да променя положението на фокуса. Тези способности на лещата с годините отслабват и скритото дотогава далекогледство започва да се проявява със замъглено виждане, най-напред за близко, а след това и за далечно разстояние.

 

Астигматизмът представлява анатомично състояние на роговицата, при което тя няма правилна сферична форма, а по-скоро прилича на повърхността на топка за ръгби с две кривини – едната по-изпъкнала, а другата по-плоска. Пациентите с астигматизъм имат замъглено зрение понякога с по-близко или по-далеч разположени допълнителни образи. Степента на астигматизма зависи от разликата в пречупването на двете кривини и варира в различни граници. 30-40% от хората, носещи очила или контактни лещи, имат астигматизъм. Тези състояния на рефракцията на окото могат да се коригират с помощта на очила, контактни лещи или рефрактивна хирургия.